СТИГА! ВРЕМЕ Е ДА СИ ХОДЯТ! Избрана

Протест - 27.10.2018г., 11,30 часа пред Министерски съвет!

 

Още в началото на м.август, с оглед неадекватната политика на правителството във връзка с доходите на хората, както и необоснования ръст на цените на горива, парно, газ, хранителни продукти и очаквания скок на данъците, поставихме наши конкретни искания пред Министър-председател, министър на финансите и всички парламентарно представени политически партии, като бе даден срок от един месец, в който да отговорят дали ще се съобразят с поставените искания.

През този месец получихме отговор единствено от министъра на финансите, който отговор е абсолютно е неадекватен и неприемлив и още повече показва нежеланието на управляващите да водят социален диалог.

Всъщност тези проблеми ги поставяме от началото на годината и отговорът е един и същ – нежелание за социален диалог с организации извън казионните. Поради тази причина, след като всички възможности за социален диалог са изчерпани, на 01.09.2018г. обявихме провеждането на протест на 27.10.2018г. от 11,30 часа пред Министерски съвет.

През тези два месеца не спирахме да напомняме за съществуващите и все по-задълбочаващи се проблеми, но не бяха предприети никакви действия - цените продължават да растат, няма никакво увеличение на доходите, а прогнозите са за продължаващо нарастване на цените и през 2019г.

За съжаление, през това време не получихме отговори на нито един от въпросите, които всеки българин си задава:

  1. Защо цената на енергоносителите, с която всички оправдават вдигането на крайните цени, се налага да расте, след като Европейската комисия създаде механизъм, позволяващ на всяка държава-членка да предоговори завишените на непазарен принцип цени на „Газпром“? Как така при цена на суровия петрол ? 80$/барел цената на бензина в бензиностанциите е същата, каквато беше и при цена 145$/барел? Делът на данъците и акцизите е еднакъв и в двата случая...
  2. Защо след последното увеличение с 15% на цената на природния газ, икономисти ни убеждаваха как цената на хляба трябва да скочи едва с 1 – 2 %, реално поскъпна с 40 %?
  3. Защо четвърта поредна година отчитаме икономически растеж и бюджетът излиза на милиардни излишъци, а в същото време заплатите са все така жалки и осигуряващи единствено мизерно съществуване.
  4. Защо минималната работна заплата изостава за поредна година от реалното поскъпване на живота, а минималните пенсии са все така обидно малки, изоставащи дори от абсолютния минимум, необходим за оцеляване? Пари за работещи и пенсионери няма, но за обръчи от фирми има!
  5. Как стана така, че двете най-важни системи в страната – на здравеопазването и социалната – катастрофираха толкова тежко, че на практика заработиха срещу интересите на данъкоплатците?
  6. Защо милиардите за здраве се харчат толкова безотговорно? Как така директори на държавни болници натрупаха половин милиард задължения и се оказаха милионери, докато сестрите там работят за по 600-700 лева на месец? Защо никой не успява да спре изтичането на пари през мними болни, фалшиви операции и лекарства на нереално високи цени?
  7. Къде избягаха чуждестранните инвеститори, които преди години заявяваха намерения да работят и плащат по стандартите на техните, по-богати държави?
  8. Защо работодателските организации реват за „внос“ на 450 хил. работници, при положение, че 2 милиона българи напуснаха страната, търсейки просто по-добро заплащане за труда си? Не беше ли по-лесно да задържим нашата работна ръка, вместо да обучаваме чужда? А и, като дойдат да работят тук, колцина подлъгали се колко време ще останат с местните заплати?
  9. Докога държавния сектор ще работи на загуба и какъв е приносът му за българската икономика и БВП?

10.Как така при непрекъснатия икономически растеж през последните години и непрекъснатото търсене на работещи, когато представители на заетите седнат да преговарят с работодатели за увеличение на заплатите, фирмите все се оказват на загуба и нямат пари за увеличаване на заплатите? Наистина ли някой очаква, че когато работещите протестират за заплати за оцеляване, а работодателите ги наричат „хунта“, че имат намерение да увеличат заплатите?

11.Докога ножицата между доходите на най-богатите и най-бедните у нас ще се отваря? Според доклада на БАН за демографската криза у нас, сегашната разлика вече е в мащаби, които водят до реален разпад на обществото, тя е характерна само за държави във война или управлявани от военни хунти и диктаторски режими? България уж не е във война...

Ако това правителство не е в състояние да спре спекулата, да повиши доходите, да подобри здравеопазването и сигурността на хората – а виждаме, че не е! – не е ли време да си ходи?

Има дълбока пропаст между представата на правителството за състоянието на икономиката, жизнения стандарт на населението, и убеждението на хората, че живеят в състояние на крайна несправедливост. 

Разликата между доходите на българите и тези, на гражданите на ЕС, непрекъснато се увеличава, вместо да намалява, независимо от бодрите рапорти на министрите. 

Недоволството на хората нараства с всеки изминал ден, особено наблюдавайки унизителното отношение на управляващите към най-слабите и уязвими членове на обществото – децата, болните и заплашените от бедност слоеве на населението.

Предстои разпределение на бюджетния излишък! Българските граждани искат да бъде справедливо разпределен – за рязко увеличение на минимална работна заплата, увеличение на пенсиите, повече средства за хора с увреждания, за здравеопазване, както и за нови инфраструктурни обекти, но в условия на прозрачни търгове и контрол.

Предстои също така гласуване на Бюджет ‘2019, в който вече са заложени по-високи данъци и минимален ръст на заплати и пенсии.

Какво може да се очаква да направи правителството, след като уж Вицепремиер заявява, че не го интересуват българските майки, не го интересуват българските бащи, не го интересуват българските деца, интересува го само правителството?!
       Затова, Национален синдикат „Защита“ призовава всички граждани, които вярват, че заслужават достоен живот в собствената си родина, да заявят това в протеста на 27 октомври /събота/, на Ларгото в София.

         Да поискаме промяната, преди да е станало късно!