Печат на тази страница

Ало, Борисов, докога ще обедняваме?! Избрана

Само през изминалата година сме изпратили стотици писма до премиера, в които алармираме за продължаващото обедняване на българина. Но явно управляващите не разбират от писмена кореспонденция и социален диалог,  а маниерът им е „Ало, шефе, търсят те по мобифона“ и неизменният отговор -  „Няма връзка с този номер…“

За правителство и казионни синдикати, обаче, българина не само че не обеднявал, а доходите му все повече нарастват и се радваме на невиждан икономически растеж?!

Истината е, че ножицата между европейските заплати и българските заплати все повече се разтваря и изглежда все по-абсурдно това, в което се опитват да ни убеждават правителство и казионни синдикати, как след десет години ще стигнем европейците.

Докато в България правителството великодушно даде 25 евра увеличение на минималната работна заплата за страната, то в Европа увеличението бе средно с 250 евра. Та, много интересно как ще ги стигнем след 10 години?! Не само, че няма да ги стигнем, но вървим в обратна посока.

По този начин нито ще спрем демографския срив, нито корупцията, и докато българина става все по-беден, алчните управляващи и тяхното олигархично обкръжение ще стават все по-богати и по-дебели.

За да спре негодуванието на българина от мизерията се прилагат всякакви  тоталитарни мерки, всякакви манипулации и репресии, закани, заплахи, тормоз, преследване и уволнения, само и само хората да бъдат сплашени да не отстояват правата си, което означава че вече нямаме и права.

Въпросът е – Докога?!

Публикуваме едно различно мнение, от това на правителство и казионни синдикати, на председателя на НС „Защита“ в УМБАЛ „Александровска – д-р Андрей Коцев.

 

За жалките заплати

         Нека сме наясно с два прости факта. Масовата заплата в България е безусловна обида. Точка. Масовата заплата на редовия лекар в България е унижение. Точка.

         Затова е крайно време да се сложи край на „свързването на двата края“ в милата ни Родина. В България. Стига трудещите се българи и българки са „свързвали двата края“, стига са оцелявали. Стига прогонени млади български лекари. Време е за съответно на труда заплащане и достойно съществуване. Защото работещите бедни са напудрени роби. И клеймо си имат – фишът от жалкото им месечно подаяние.  

         Бедността потиска и убива свободата. Не вярвайте на преялия с власт и обществени поръчки, че бедността краси човека. Не вярвайте на работодатели, които твърдят, че нямат пари за вдигане на заплатите, но ви „уреждат“ с „изгодни“ карти за фитнес. С вашите пари, разбира се.

         Бедният човек няма мнение. Той има гладен стомах, чието стържене прогонва всяка трезва мисъл. Бедният човек няма служебен шофьор. Той има ваучер на стойност от колосалните 2 лева, с който трябва да вечеря. Бедният човек не бърка в джоба на работодателя, за да плаща за благоразположението на услужливи медии. Работещият беден не бърка в кофите за смет, защото са му пришили прозвището „средна класа“. В България тя е точно по средата на мизерията. Бедният е зависим от благоволението и доброто настроение я на бея, я на чорбаджията, я на алчния за евтин труд чужд „инвеститор“ или на приватизационно подулия се и „социално отговорен“ български работодател.

         Бедният не живее, той просъществува.  Като човешки материал, като електорат или ако ви звучи по-добре - като човешки ресурс. За да възпроизвежда себеподобни.

         Бедни хора не могат да изградят демократично общество. Общество с мнозинство от работещи бедни наклонява везните към феодализъм и даже по-назад. Към овчедушно безразличие, в което за едно подхвърлено кебапче от соя продаваме мечтите си. И правата си. А мълчанието ни катализира затъването в блатото на хилавите заплати. С примирението си на работното място и извън него ние разписваме пътния лист на поредния самозабравил се феодален прорастък. С обръщането на другата ни буза всекидневното присвояване на труда ни няма как да спре.

         И въпросът на който и радио Ереван не може да отговори е: Коя ще се окаже по-безкрайна - вселената или смешно ниската заплата на трудещите се в България?

         Не знам отговора. Но знам, че не е написан на лотарийните билетчета, които упорито ни зоват да търкаме с премрежени от екзистенциални илюзии очи. Не го търсете и в бизнес плана на вашия работодател. Щом не може да си позволите нова яхта или да изучите детето си, той ще ви посъветва да се хванете на втора или трета работа. Никой не ви е вързал, така де.

         И накрая нещо положително. Да обявим българския се трудещ изкарал месеца без кредит за фокусник номер едно в света и европеец на квадрат. Докога обаче ще вади зайчета от шапката си?