Честит празник, КОЛЕГИ.
Бъдете живи, здрави и все така раздаващи се на своите ученици.
Използваме този ден, за да ви кажем едно голямо БЛАГОДАРЯ за това, което сътворихте през последните месеци в условията на дигиталното обучение.
Същевременно, не можем да отминем с мълчание притесненията които имаме за родното образование и ще си позволим да направим само кратък анализ на този процес.
МОН отчете голям успех в дистанционно обучение. Цитираха се 95% обхват на учащите в него. Беше създадена специална образователна среда за много училища н България. Създаде се и електронна библиотека за учебните материали. За всичко това АДМИРАЦИИ.
Но защо, като че ли нещо не е както трябва? Ефективен ли е този УВП? Какво се случва с учениците в тази среда?
След много разговори и коментари с учители и родители, по-голяма част от гилдията смята, че това обучение НЕ Е ЕФЕКТИВНО.
В емоционален и дисциплинарен план, за учениците ще бъде пагубно. Разбит е модела на поведение в училището и трудно ще се възстанови връзката учител-ученик в онзи му вид, който беше преди пандемията.
Навиците за рационално и системно учене са разрушени. Да не говорим, че зад изключения микрофон на ученика, може да стои баба, дядо, майка, чичо или леля. Как се подготвят самите ученици и дали не преписват. Вие как мислите?
Дали не трябваше да се върнем в реална учебна среда още в средата на м. май, както това направиха много от развитите държави в Европа?
Не осакатихме ли нашите деца с всичко това?
И нашата позиция.
Дигиталното обучение е подходящо за кратък период от време.
В дългосрочен план, то носи повече вреди, отколкото ползи.
Нищо не може да замени присъствието на УЧИТЕЛИТЕ в клас.
Нищо не може да замени присъствието на УЧЕНИЦИТЕ в клас.
Нищо не може да замени ЖИВАТА ВРЪЗКА учител-ученик. Нищо не е по важно от КАЧЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПОДГОТОВАКАТА НА НАШИТЕ ДЕЦА В РЕАЛНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА.
