От началото на протестите, вече две седмици, казионните синдикални лидери се лутат по телевизионни студия и радиа, и не знаят зад кого застават – зад протестиращия народ, или зад Бащицата на народа.
След повече от две седмици лутане не могат да намерят себе си и се оплитат все повече и повече.
До сега си мислехме, че синдикалното дъно е стигнато, но виждаме, че казионните синдикалисти продължават да копаят още надолу.
Упорито търсени от правителствени медии, в изявите им, за съжаление, не виждаме никаква подкрепа за стотиците хиляди протестиращи, а само подкрепа за статуквото, от което самите те са част.
Поредното доказателство за това е сутрешното участие на двамата казионни синдикални лидери, по едно и също време – единият в БТВ, другият в Нова телевизия.
От участието на единия по БТВ никой не разбра за какво става въпрос. Разбра се само, че е изпратил в Триото на площада член на „Подкрепа“. Защо го каза пак никой не разбра. Разбра се, че според него обществото ни „не знае какво иска“?! Но не се разбра каква е неговата позиция, като водач на синдикална организация?!
Другият казионен синдикалист – работодател е с по-ясни цели. Неговата най-важна цел е да разпределя 29 млрд. евра, които, обаче, още ги няма.
Това ли е основната роля и значение на Синдиката – да прави оздравителни планове и разпределя милиарди?!
Озадачаваща е позицията на КНСБ и по отношение на доходите. Нещо така са се объркали покрай протестите, че един ден са за минимална заплата 800 лв. от 2021г., на другия ден вече минават на 500 евра, ама от 2024г.?!
А пък българските граждани искат оставка, промяна на опорочените политическа и съдебна система и по-добър живот днес, а не от 2024-та година.
Упадъка на казионните синдикати, които са си Български професионални съюзи – обединени, е виден.
Но на работещите, на народа им трябва синдикат, който защитава техните интереси, а не интересите на олигархията.
Затова и настояваме:
1/ Незабавно да им бъде отнето предоставеното безвъзмездно държавно и общинско имущество, което им е дадено уж за синдикална дейност, а те незаконно преотдават под наем и пълнят „черни“ каси;
2/ Незабавно приемане на Закон за синдикатите, за да е ясно, синдикати ли са, работодатели ли са, управляващи ли са. А не, възползвайки се от „целувките“ с всяка власт и работодатели, насилствено да задържат членска маса, особено в държавните и общински предприятия;
3/ Незабавно приемане на такъв Закон за уреждане на колективните трудови спорове, който да гарантира реално упражняване на конституционното право на стачка. На работещите, на българските граждани трябва да бъде наистина реално гарантирано правото на законна стачка против ниски доходи, лоши условия на труд, недостъпно и некачествено здравеопазване, вихрещи се корупция и спекула, мафиотски модел на управление.
Няма как да не се възхищаваме на тези казионни синдикални лидери. Нека продължават да копаят дъното, докато самички окончателно се закопаят.
