Имат ли право на стачка „модерните роби“ в съвременна България?!
„Модерно робство“ в съвременна България – това започнахме да чуваме от почти всички политици.
Но тези, които говорят за „модерно робство“ забравят, че в миналото – в далечната 1990г. приеха в парламента вместо Закон за стачките Закон за уреждане на колективните трудови спорове.
С този закон политиците, подпомогнати от казионни синдикати и работодатели на практика поробиха българските трудещи се, като всъщност ги лишиха от правото на стачка, да не могат законно да отстояват своите трудови права и интереси.
За най-голямо съжаление, както казионните синдикати КНСБ и „Подкрепа“, така и новоизлюпили се синдикати, както и медии и журналисти, без да са чели закона говорят глупости и ползват термини като „национална стачка“, ефективна стачка и подвеждат работещите към незаконни действия без да обясняват какви ще са последиците за „стачкуващите“ и как на тези хора може да бъде потърсена и дисциплинарна, и имуществена и административнонаказателна отговорност.
Повод за този материал са призивите на знайни и незнайни синдикалисти напоследък за провеждане на стачки и с цел да предпазим нашите членове да не се подават да извършат незаконни действия.
Съгласно чл.17 от така приетия ЗУКТСработодателя, както и работниците и служителите, които не стачкуват, могат да предявят иск за установяване на незаконността на обявена, започнала или завършила стачка. А незаконна е и съгласно чл.16, т.2 от ЗУКТС не се допуска стачка, когато не са изпълнени изискванията на чл.3, чл.11, ал.2 и чл.14 от ЗУКТС, а именно:
- решението за обявяване не стачка да е взето с обикновено мнозинство от всички работници или служители в съответното предприятие, като са избрали и своите представители, за което са длъжни да уведомят писмено работодателя най-малко 7 дни преди началото на стачката, да посочат нейната продължителност и представителите, който ще ръководят стачката;
- задължението да бъде постигнато и подписано писмено споразумение с работодателя (т.е. работодателя трябва да се съгласи и едва ли не да повери предприятието, неговите активи, отговорност за стопанисване и опазване на живота и здравето на работещи и общественост на избраните представители от всички работници и служители), защото с това писмено споразумение трябва да бъдат осигурени условия за осигуряване на дейности, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за живота и здравето на гражданите, нуждаещи се от спешна или неотложна медицинска помощ; производство, разпределение, пренос и доставки на газ, електрическа и топлинна енергия, комунално битово и транспортно обслужване на населението; нанасяне на непоправими вреди върху обществено и лично имущество и върху обществения ред.
Не на последно място, в случай че не са спазени горните изисквания, стачката е незаконна. За което, съгласно чл.19, ал.2 от ЗУКТС работникът отговаря дисциплинарно и имуществено и носи административнонаказателна отговорност.
Съгласно така действащия ЗУКТС е видно, че е почти невъзможно да бъде проведена законна стачка в България. И няма как да бъде, защото тези 240 депутати, които са приемали този закон имат бизнес и фирми чрез близки, поставени лица или са изпратени от олигархични кръгове да изпълняват конкретни поръчения и защитават техни интереси.
За този проблем от НС „Защита“ алармираме непрекъснато от повече от 15 години. Преди избори политици обещават да бъдат направени промени, които предлагаме, но за сега никой нищо не е направил, защото нямат интерес. Нямат интерес защото и предишни и настоящи политици са обвързани с фирми и олигархични кръгове и нямат интерес в техни фирми да им се правят стачки. И им е много по-лесно да говорят за модерно робство и модерни роби, отколкото да си свършат работата и действително да дадат свободата на трудещите се да защитават правата си независимо от никой.
Така че съветваме хората преди присъствие в подобни действия, които могат да доведат до дисциплинарна, имуществена и административнонаказателна отговорност, да се запознаят със ЗУКТС, да потърсят правна помощ преди да са си сложили главата в торбата и вместо да спечелят, да загубят.
Нашият съвет и призив към работещите за в бъдеще е първо да се освободим заедно от „модерното робство“, да излезем и защитим правата си с други законни средства. Това може да се случи по един единствен начин – когато всички трудещи се, без значение в коя икономическа дейност работят, излязат пред Парламента и изискат от законодателите да приемат такъв Закон за стачките, който позволява реално да упражним това си право, както е в цяла Европа, а не да ни поставя под угрозата да бъдем съдени за незаконни действия, да бъдем обект на репресивни действия като напр. търсене на дисциплинарна, имуществена и административнонаказателна отговорност, и не на последно място - да зависим от волята на работодателя дали можем да стачкуваме.
