От почти месец сме свидетели на протест на майки на деца с увреждания.
Който протест, всъщност, не е от един месец, а от години назад, защото поредица от правителства не обръща внимание на проблемите на хората с увреждания.
Безхаберието и некадърността на поредица управляващи доведе до този бунт на отчаяние, бунт за оцеляване, борба за живот.
Видно е, че в тежката ситуация, в която се намират те и техните деца, е невъзможно да се справят сами и имат отчайваща нужда от помощ.
Нали затова имаме правителство, институции, на които плащаме с данъците, за да се грижат за поданиците си?!
За пореден път нашите чиновници показват, че са абсолютно некадърни. Не само, че не решават проблема, но и явно това е част от тяхната национална програма след десетина години българската нация да се стопи до 5 милиона души.
Протестиращите майки са поставени в позната от години ситуация – като сте недоволни напишете вие закона.
Управляващите отново удобно забравят, че това всъщност е тяхна работа, не на гражданите.Това е работа на Министерски съвет и на Парламента.
Че за какво тогава са ни правителство, социално министерство, здравно министерство /а, то отдавна такова няма!/, парламент, депутати, агенции, национално представителни организации и пр., след като трябва ние да си пишем законите.
Това всъщност е характерно за всички министерства, за цялото правителство, а това рефлектира пагубно върху цялата държава.
Затова и си позволяваме да кажем „Ебати Държавата!Ебати правителството!“
За голямо съжаление на правителството майките излязоха много упорити. Чак нахални, нагли да им нарушават спокойствието, подронват устоите на държавата, която според нашия Премиер направо цъфти – високи доходи, никаква безработица, висок икономически растеж….Странно защо ли тогава сме на последно място по доходи, без здравеопазване, без национална сигурност?! Сигурно затова си позволяват да изтичат безогледно милиарди левове, но 100 млн. лева за спасяване и живота на крайно нуждаещи се български деца и граждани – няма!
Еми, като няма средства, както многократно сме предлагали, предлагаме и сега – премахнете партийните субсидии и ето Ви пари за децата с увреждания.
Ясно е, че няма да си премахнат партийните субсидии.
По-гнусното е, че пускат на ход т.нар. национално представителни организации.
Явно е, че тези уж национално представителни организации не са създадени да защитават интересите на хората, а за да имитираме за пред Европа и Света „гражданско общество“, за да бранят всяко едно правителство, за което и всяко правителство им се отплаща подобаващо – материално, финансово…
„Ебати национално представителни организации!“
Интересно кого всъщност представляват тези организации? И защо е нужно, когато става въпрос за проблеми, които касаят всички, това яростно оплюване един друг, и стремеж никой да не им се бърка, след като всички – и правителства и национално представителни организации са се преплели като свински черва и в последните 20 години не са решили никакъв проблем на гражданите.
Затова пък са добре субсидирани от нашите данъци, живеят в лукс и разкош, издържайки се от залъка на същите тези хора и деца с увреждания, чиито интереси уж трябва да защитават.
Крайно време е да бъде спряно всяко субсидиране от държавния бюджет на всички неправителствени организации, партии, синдикати. Нека си се издържат от членския внос на членовете си, чиито интереси би трябвало да защитават, но не и от българския данъкоплатец, чиито данъци би трябвало да се използват за други цели – не и за благоденствието и охолството на определени казионни организации.
Но, очевидно е, че докато народа си мълчи, самички няма да се откажат от баницата.
Народа трябва да се събуди и да потърси отговорност и на управляващи и на всякакви т.нар. национално представителни организации, които хрантути години наред, и които непрекъснато доказват своята не само безполезност, но и вредоносност.
Защото нищо полезно и в интерес на граждани, трудещи се, социално слаби, хора с увреждания, болни и пр., не се видя в последните години от гръмко именования Национален съвет за тристранно сътрудничество, в който уж се обсъждат и взимат решения за съществени въпроси за българските граждани, като жизнено равнище, доходи, трудови и осигурителни отношения, пазар на труда, безработица, държавна политика в здравеопазването и образованието, социална политика, борба с бедността и т.н.
Видно е от реалността в страната ни /на дъното на всяка Европейска класация/ до колко, как и в чий интерес работи този „национален съвет“. Видно е, колко ефективна е и дейността на казионните национално представителни организации, щом майки на деца с увреждания са принудени близо месец да спят пред парламента, за да защитят правото на живот на безпомощните си деца…
Затова е и крайно време, на тези със закон „назначени“ за „национално представителни“ оргнизации, да им бъде спряно финансирането от държавния бюджет.
В момента е видно, че защитават само своите и интересите на правителството, и само и само да се осуети поредния протест и недоволство, започват със старите ченгесарски способи с разпространение на лъжи, клевети, манипулации за „платени“ протести, и сега майките трябва да доказват дали имат сестра.
Така е години наред – щом се надигне, и в справедливия си гняв, народа тръгне да протестира – дайте да скалъпим нещо!
След като държавата плаща милиони лева на казионните организации без да извършват никаква дейност, какво лошо има някой да обещае на майките, че като падне това некадърно правителство, нещата могат да се оправят и проблемите им да бъдат решени.Само да не се окажат поредните голи обещания и пак да бъдат излъгани.
Очевадно е, че няма никаква обществена полза нито от това правителство, нито от тези набедени за национално представителни организации – упорито водят държавата и нацията към дъното и пропастта…
Като не могат да се справят с проблемите – изходът е един – „Оставка!“.
