Трябваше в България да пристигне Генералния секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Лука Визентини, за да отвори очите на казионните ни синдикалисти и на Премиера, че заплатите в България са на дъното в Европа, че заплатите в България сериозно изостават от ръста на производителността на труда, че покупателната способност в Европа пада с 30 % /а, в България може би и много повече, като имаме предвид, че цените на стоки и услуги са европейски, за разлика от заплатите/.
Премиерът ни отново побърза да се похвали колко драстично нарастват доходите – с близо 11 %, но пак удобно премълчава с колко в същото време са се вдинали разходите на домакинствата и какво повишение ни очаква още от 01.07.2018г. с вдигането на цените на газ, ток, парно, а с оглед на това, което ни предричат разни експерти, ни чакат ценови шок и ужас.
Не бяха пропуснати и гръмките обещания средната работна заплата да стане 1500лв., а минималната за страната – 650лв. до края на мандата на правителството /цифри, които всъщност трябва да са факт още от „вчера/.
Не бе уточнено, обаче, за кой мандат. Ако мандата им е 33 годишен /като на техния Вожд и Учител от Априлския пленумпрез 1956г. до Ноемврийския през 1989г./, със сигурност това обещание ще го изпълнят, особено и като имаме предвид, какви чудеса се направиха за досегашните им 10 години.
Като имаме предвид, че думите на европейския синдикалист идват дни след публикуването на сайта ни на нашият материал „Хвалбите на Бойко Борисов нямат край!“, се очертават 2 варианта:
1/ Или Европа разполага с актуална информация за реалната ситуация у нас по отношение на доходи, жизнен стандарт, икономически растеж и пр./което изцяло съвпада с информацията, която и ние изнасяме и явно не е измислица, както твърдят управляващите/,
2/ Или Европейският синдикален лидер е почерпил информация от нашата публикация.
По-скоро е първият вариант – Европа вижда и знае какво се случва в България, въпреки неистовите опити на премиера ни и на „представителните“ ни синдикалисти да рисуват ситуацията в страната в розови краски, непрекъснато опитвайки се като на хипнотичен сеанс да ни внушат колко добре живеем в лукс и разкош и колко са се повишили доходите и стандарта ни на живот.
Въпросът, обаче, е докога ще търпим припознати за „представителни“ от правителството, но не и от трудещите се, уж синдикалисти да решават съдбите ни?!
На пищни семинари с ядене и пиене в 5-звездни хотели в присъствието на Премиера едва ли са взели решение за национална стачка за повишаване на доходите.
Наивно е да очакваме защита на правата и интересите на трудещите се и на българския народ от онези, на които управляващите са отдали безвъзмездно държавно и общинско имущество за стотици милиони, което се преотдава без какъвто и да е контрол, от онези, които са партньори с работодатели и държава по европейски програми, от онези, които въпреки че сме най-бедната държава в Европа не са направили и един национален протест, камо ли национална стачка…
Е, все пак – всеки народ си заслужава управниците!
