Кой не знае за българската приватизация?! Кой не е слушал за нея?!
Активи от българската икономика за над 30 млрд.лева бяха разпродадени за 3 млрд.лева, вместо в Държавата да влязат два пъти повече от 30 милиарда лева! Но, това в случай, че имаше истинска приватизация, а не пладнешки грабеж.
Най-примамливите парчета от българската икономика бяха харизани за жълти стотинки на приближени хора от политическия елит на БКП /СДС-та, НДСВ-та, псевдо патриоти, псевдо земеделци, гербери и много др.производни/, икономиката на страната бе тотално съсипана, а българския народ – обречен на вечна бедност.
И плодовете ще продължават да се берат и от нашите деца и внуци.
Мина Оброчище е един от стотиците показателни примери за българското раздържавяване.
Първото отдаване на концесия е от 1997г. Тези, които сега започват работа в мината тогава са се раждали, но и сега са заложници, както на безхаберието на българските управляващи през всичките тези 20 години, така и на безхаберието на своите родители, които все си избираха да управлява БКП и нейни производни.
На всички е известно как предприятията умишлено се водеха до фалит с натрупване на огромни задължения, за да бъдат продадени за по 1 долар на определени, приближени хора на тогавашната политическа върхушка.
Въпреки щедро раздаваните обещания за светло бъдеще, предприятията бяха безцеремонно ликвидирани – като БГА Балкан, „Кремиковци“ и още стотици предприятия по отделни региони.
Така бяха доведени до фалит и българските въгледобив и рудодобив
Тъй като националните природни богатства не могат да се разпродават /не, че управляващите нямат желание/ се раздадоха на концесии срещу символични концесионни такси, които даже не се и плащат редовно.
Концесионерите гръмко обещаваха инвестиции, подобряване условия на труд, работни места, доходи, които си останаха само на хартия.
Видно е, че условията на труд са под всякаква критика, липсват основни материали и консумативи, липсват елементарни лични предпазни средства, работно облекло, заплатите са минимални въпреки тежките условия на труд, и се забавят с месеци, счетоводно се отчитат десетки милиони загуба, но всъщност „печалбата“ може би отива зад граница, в офшорки при неизвестни „собственици“.
Падението стига дори до там да бъде оставено управлението на мината в ръцете на някоя си г-жа Тереза Данкова, която не е нито Изпълнителен Директор, нито акционер, нито собственик, и на която всички работещи в мината искат оставката, и която явно толкова „добре“ управлява, че резултатите са налице.
В продължение на две десетилетия миньорите стоически понасят гаврите с техния труд. Но търпението бе абсолютно изчерпано, което доведе до започналите в месец март 2017г. масови ежедневни протести.
Въпреки непрекъснатите натиск, заплахи и репресии през годините, миньорите успяха и създадоха и синдикална организация към НС „Защита“, поставиха трупаните с години проблеми на масата на преговорите и подписаха Колективен трудов договор с работодателя. Колективен трудов договор, в който бяха подписани много и по-благоприятни условия.
Продължилите с години гаври с труда и достойноството на миньорите, лъжите и арогантното безхаберие, и от страна на работодателя и от страна на управляващи, принудиха миньорите да предприемат крайната мярка /с риск за живота и здравето си/ да останат дни наред заровени под земята, обявявайки гладна стачка.
Този краен и отчаян акт от страна на миньорите предизвика „размърдване“ по високите етажи на властта, но и тогава представители на държавата не пропуснаха да изнаглеят, заявявайки пред миньорите, че едва ли не това била най-хубавата мина и какво искат те?!
Стигнахме до заявеното от Премиера на кабинет „Борисов 3“, че дори и да има едно нарушение концесията ще бъде отнета. Очевидно нарушенията са многоповече от едно.
Не можем, обаче, да не си зададем въпроса, а какво направиха министрите и отговорните длъжностни лица, които трябваше да следят изпълнението на концесионния договор от кабинети „Борисов 1“ и „Борисов 2“ от 2009г. насам?!
Вместо помощ и съдействие от страна на Държавата да бъдат удовлетворени основните трудови искания на миньорите и да бъдат решени проблемите които поставят, станахме свидетели на решение по Сталински – няма мина, няма проблем! – демонстрирано с издадената заповед за прекратяване на концесията! /Всъщност на подобни решения „няма шофьор, няма проблем“ сме ставали свидетели вече нееднократно – напр.“няма КТБ, няма проблем“, „няма Кремиковци, няма проблем“, „няма ОЦК, няма проблем“ и още и още, но все на гърба и за сметка на българските граждани!/
Това, обаче, решава проблемите на държавата – да си получи дължимите концесионни такси, а какво се случва от тук нататък с миньорите – никой не отговаря!
Бихме могли да изредим множество възможности за бъдещето на мина Оброчище и за работещите там, в зависимост от множество фактори и интереси, но ще се спрем само на няколко.
Първа възможност: Характерното за нашите управленици решение „няма мина, няма проблем“, което обаче за работещите в мината означава – по една социална помощ от 320лв. на калпак, няколко месеца на издръжка на трудовата борсата, а след това трайна безработица, глад и мизерия за близо 250 работещи и техните семейства, особено като имаме предвид възможностите за заетост в този регион.
Втора възможност: Обявяване на процедура и намиране на нов концесионер. Дълга, тромава и сложна процедура, особено и имайки предвид, че са налице множество сериозни проблеми, подводни камъни, проблеми с екологията и пр. Отново – изключително негативен сценарии за заетите в мината.
Трета възможност: Зааплащане на дължимата концесионна такса на държавата и оставане на настоящия концесионер. В този случай, обаче, и държавата и синдиката ще трябва непрекъснато да следят и притискат концесионера да изпълнява своите задължения към държава и работещи, което времето показа, че този концесионер не прави.
При тази възможност, основното настояване и искане на миньорите е Държавата да издири, съдейства и организира среща на миньорите с истинския собственик на дружеството, който за момента се оказва загадъчно неизвестен и добре прикрит в Кипърски офшорки.
Тук не можем и да не се запитаме, как досега 20 години нито един държавен орган или институция не установи неизпълнение на концесионния договор?! Кои са хората, отговорни за подобно престъпно отношение спрямо държава и работещи?! Чии интереси са отстоявали и защитавали тези държавни служители, които е трябвало да следят и контролират изпълнението на концесионния договор?!
Четвърта възможност: В случай, че размърдалите се след 20 години държавни органи и институции не си свършат работата и обещанията за защита не само на държавните, но и на интересите на миньорите, и да бъде изпълнено единственото условие, което интересува и поставят работещите – запазване на работните места и доходите – не остава нищо друго, освен нови ежедневни протести. Но, този път миньорите няма да се заравят живи под земята, рискувайки живота си, а ще налягат безсрочно на жълтите павета до окончателно решаване на проблемите – пред онези държавни органи и институции, които трябва да осигуряват условия за упражняване на основни конституционни и граждански права на своите граждани, сред които и правото на труд и достойно възмездяване на този труд!
Като имаме предвид цялостната ситуация в страната – масовата експлотация на трудещите се, мизерно заплащане, забавяне на заплати, лоши условия на труд и пр., убедени сме, че до тези 250 миньори ще застанат още хиляди български трудещи се в защита на правото си на труд и достойно и справедливо възнаграждение! Което нищо чудно и да се окаже предпоставка да се заговори за кабинет „Борисов 4“!
Нещо ще се случи!
Какво – ще разберем след десетина дни, когато изтече 14 дневния срок, даден от Държавата на концесионера на мина Оброчище.